August 18, 1992

Стъпила с крака върху цветята
играеш волно ти.
Не усещаш хората до тебе,
разбиваш хиляди мечти.

На любов ли си играеш,
там ли криеш твоята сила?
Във един момент ридаеш,
а иначе никак не си мила.

През отъпкани цветя
минава твоят път,
път, на който си оставила
незараснала любов.

Тя няма да зарасне,
няма и да пусне корен.
Ще се прероди във болка,
ще остави хладен спомен.

В какво ще се превърнеш?
В палач, който коси цветя?
Любовта си в черно було ще обгърнеш
и със смеещи очи ще гониш вечерта.

Какъв е смисълът на обичта ти?
Какъв е смисълът на твоя живот?
Обичайки прекършваш някой,
живеейки прекършваш се сама.

Може би си като хищно цвете,
цвете със особен цвят.
Можеш да обичаш всеки,
защото никой няма да избяга
от твоя аромат.