September 25, 1993

Лунни сенки загадъчно тихи
сочат път безкрайно дълъг.
Вървя по него във съня си
търся тебе там, любима.

Луната нежно те огрява,
упоява те със бледи краски.
Примамливо зовеш ме,
диря те мираж след мираж.

Завладян от прелестта ти
мислите ми все рисуват теб.
Безплътните ти дири следвам
далеч във моя сън.

В хиляди очи откривам те,
в хиляди тела се открояваш.
Влюбен съм във всяка диря
оставила във женските сърца -- любима.