February 19, 1993

Търся начин да забравя
твоето лице прекрасно.
За миг видях те и разбрах
как сърцето ми отчаяно тупти.

В празнота сега витая
единствено там виждам теб,
отключила си тъжни чувства
витаещи без ред.

Роня се,
в прах задушна се превръщам,
а ситен дъжд навред мете.
Вода дълбоко ме поглъща,
в сълзи студени ме несе.

Няма те за да измиеш празнотата,
там във дълбините и те търся.
Колко път е между нас,
нямам сили за да викам.

Моите надежди вятърът мете,
късове разпилени.
Отключени витаят тъжни чувства,
разкъсват всичко наречено любов.