June 1, 1993

Всеки път между ни
само метри ни делят,
сякаш пясъка издига бариери,
а морето срива ги отвъд.

Там отвъд са моите мисли
щом обърна поглед в теб,
финото ти тяло ме превлича,
очите ти докато са устремени в мен.

А слънцето напича те
на фона пясъка горещ,
като мираж се стелеш под лъчите му
и сякаш метрите между ни са далеч.

Как жадувам аз да съм морето
и да тръпна мокрейки косите ти.
Потапяйки се вътре да играем,
играейки да отлетим извън реалността.

Надалеч, където няма думи.
Надалеч, където няма път.
Да отлетим за вечно от обзора,
аз и ти ще сме Светът.

Пясъкът издига бариери,
а морето срива ги отвъд.

Пак отвъд са моите мисли
вечно там откривам теб,
а ти все така на метри
си отново надалеч.