На крачка от мен пак засия,
прекрасни очи неволно ме бдяха,
аз чувствах как ме зоват,
— погледнете ме!
сякаш шептяха.
Ти събуждаш моите мечти,
отдавна забравени.
Сега и ти си мечта,
очи към мене отправила
Понеси ме в необятното,
при моите илюзии.
Как копнея аз,
там да те видя отново.