January 9, 1996

1

Ако отговорите са обречени в мълчание,
каква е ползата да питам?

Притаил се зад вратата ти подслушвам всеки такт.
Не е трудно за отшелник, който цяла вечност те е търсил.

Усещам крясъка в сърцето си, горящо от копнеж,
и когато те докосвам се изплъзваш без да съм успял и т.н.

2

Изморени кубинки
Спирам
Накланям се
Дишам
Навсякъде киша
Тъмнина
Къде е пътя
Моите крака ме излъгаха
Гоня нещо
Признавам
Там е винаги светло
И топло
Но нея я няма
Значи и аз не съм там
Гоня я през мръсната киша
Целият в кал

3

Когато усетя розовия порив на вятъра
ще бъда фатално привлечен.

Тя ще е странна, нещастно красива
и аз естествено ще падна в капана.

Тя е далече,
но броди в мислите ми.
Нахално е времето,
което накъсва фините нишки.

С розовия порив на вятъра
политам към нея.
Фатален е полета,
падам и страдам.

Тя е нещастна,
странно красива
и се чувствам сломен,
защото Тя е фантазия.

Разплели са се нишките.
Какво е реалност,
защо и посегнах?

Бях повярвал на порива шепнещ ми нежно.
Търкаля ме бурята в своята ярост,
с моя глас ми говори,
протягам ръце и чакам ръцете и
носени в розово.

4

Унил е молива
пропил се с мъка.

Уви, изписаното е напразно
щом загива пламнало в огъня.

Каква е тази глупост
вечни мисли потушила?

С последния си жаден порив
молива в ръцете ми печално помни
колко е злощастна участта.

Пиша следващите редове на моята съдба
с думи отекващи в слънчевото утро.
Къпя се в блясъка, доволен,
върху дъното на всичко изгорено.