January 7, 1994

Елате в моята душа
докато все още догаря.
Е, нерви пълзете,
по-добре да съм луд!

И с моята нова гримаса
от натрупана злоба
не чакам нощта,
не чакам да съмне.

Огледало кажи ми,
пак ли съм аз?
Колко е тъпо да гледам
образ напълно изтъркан.

Но поне завладян съм
и сега не съм същ,
много прогнило миришете всички,
светът е отвратително тъп.

Смея се,
картини разкривени рисувам,
танцувам онемял,
върху разкъсани гърди.

Хей, Боже кажи на тоз човек
да ме пусне.
Онемял образ зад огледалото бдеше.