May 4, 1993

Зад затворени прозорци
с измамно счупени стъкла
ръце към теб протягам,
а образът трошащ се
нарязва се в плътта.

Само ударите на сърцето чувствам,
само онзи неуморен бяг във мен
търсещ начин да излезе
все към тебе устремен.

Всеки ден е тъй отчаян,
а искам да открия още много в теб.
Мисли снимки не помагат,
в мечти съм само потопен.

Да бъда с някой ме отчайва,
все измислени пейзажи срещам.

И Света е тъй отчаян
и хората във него,
всички нарисувани еднакво,
преливащи се безпогрешно.

А аз съм тъй отчаян,
навярно без бои и краски
седя си пак забравен,
докоснал се до твоите длани

А цвета ти в очите ми размазан
ме залива до безкрай.