April 14, 1993

Гарвани сега летят над тебе,
но не те кълват.
Гларусите чакаш под небето,
да те насерат.

Тежко стъпила на пода,
размахала коси встрани,
един ти бяга от обзора,
друг те скришом бди.

Цялата покрита в було черно,
изтъкано от превзетост, гняв,
гледаща във огледалце вярно,
кой е следващия глупав твар.

Гниди, буболечки разни
в твоя срутен свят живеят.
Ти играеш си със тях,
те играят си със тебе,
надигравате се като мекотели,
увредени, без компас.

Време е вече жито да приготвиш
на мечтания си свят.
Света който скришом си желала
сега е вече твоят Ад.

Излез навънка и глава вдигни,
дъжд невиждан отсега вали.
Небето вече черно-бяло е за теб,
гларусите изпълняват своят си обред.