Той ми каза, че за нищо не ставам,
Вдигнах очи, отвърнах:
— Защо се повтаряш?
Погледна ме,
спусна своята омраза към мен.
Замахна, удари,
после рита и псува.
Лежах в калта окалян, разнищен във всички посоки.
Проклевах мрака, в който се носех.
След време, вече не помня кога
в моя бял дом мярнах нещо познато,
изпитах омраза.
Плъзнах мисли нещастни,
по студения под запристъпвах.
Моето лице е нещастната сянка.
Отворих вратата и плувах през вълните нещастен,
към този приятел.