June 19, 1995

Той ми каза, че за нищо не ставам,
Вдигнах очи, отвърнах:
-- Защо се повтаряш?

Погледна ме,
спусна своята омраза към мен.
Замахна, удари,
после рита и псува.

Лежах в калта окалян, разнищен във всички посоки.
Проклевах мрака, в който се носех.

След време, вече не помня кога
в моя бял дом мярнах нещо познато,
изпитах омраза.

Плъзнах мисли нещастни,
по студения под запристъпвах.
Моето лице е нещастната сянка.
Отворих вратата и плувах през вълните нещастен,
към този приятел.