May 17, 1993

Щом сме дали обет за мълчание,
щом се изсмукваме с погледи
хайде да впием зъби в плътта си,
да разкъсаме нашите спомени.

И какво ще остане от нас
Само кръв ли — кипяща от злоба?
Само тишина ли — напрягащо тиха?

Може би тогава ще чакаме,
стария метод, който използвахме:
аз се побърках, ти се побърка
и оттогава е този обет за мълчание.

А как по-добре е?
Без думи беззвучно,
с думи отблъскващо,
онази гримаса,
онези очи,
подпухнали устни,
озлобени зъби.
Не вик или рев,
не лай животински,
а нервни утайки
към своята жертва пълзящи.

Желая да вникна в очите ти матови,
нокти да впия, омраза изтръгвайки
и на връщане с нея по пътя
ще покажа какво сме.