Отново я забелязах в тълпата. Дори в гръб, нейната дълга руса коса я издаваше. Доближих се. Тя се обърна и ме погледна изгарящо със своите красиви очи.
— Ела с мен — отрони тя. Леката усмивка не слизаше от лицето и.
— Къде — попитах. Но тя беше започнала да си пробива път. Групата, която зае място на сцената, разбуди енергията в мен. Догоних я нагоре по стълбите, изкарвайки месарския нож от тъмния шлифер.