September 14, 1994

І

Една теменужка хвръкна. Фонът е подлудяващо син.

-- Теменужке, защо изяде слона? -- попита фонтана.

-- Ха-ха-ха-хааа -- стола запристъпва скърцайки.

Фонтанът се учуди -- фъссс. Теменужката се извиваше, крещейки от възбуда. Столът почуства болката и и се отдаде -- ах-ъх-ох поклащаше се в екстаз.

-- Х. Милър отново си прави ташак -- забеляза фонтана.

-- Мразя го! Мразя го! -- каза Т., чувствайки се опрашена.

Подлудяващо синия фон изчезна -- гъххххх... ххх.

ІІ

Той се събуди. Погледна екрана. Сънят му се отрази в телевизора. Просегна се за чашата. Водата беше топла. Отпи малка глътка. Включи десети канал. Отново даваха същия сериал. Заболя го главата. Превключи на седми канал. Всичко се повтаря. Същото. Изключи телевизора. Затвори изморено очи. Същият син фон пропълзя под натежалите му клепачи. Започна да слиза надолу. Увисна около гърлото му. Пак отвори очи -- ще сменя тези тапети -- решително стана от пода Х. и излезе от съня си.

ІІІ

Подлудяващо синия фон изчезна -- гъхххх... ххх. Теменужката и фонтана спореха, когато той влезе.

-- Седни тук създателю -- стола го покани от несъществуващия ъгъл. Милър се упъти към стола... и го прегърна.

-- Господи, откога очаквам този миг.

Теменужката и фонтана спряха да спорят и въобще да съществуват.

-- Нищо, те ще се върнат -- помисли си НИЩОТО -- аз ще чакам!

ІV

Някой друг, някъде, нямаше представа какво става.

-- По дяволите, ужасно тъп филм -- каза си. След миг стола колапсира и трамвая потегли или спря.

Съавтори: Емил Петков и Георги Динев