September 8, 1994

Човекът с мръсните дрехи не спираше пред учудените погледи на минувачите. Той тичаше през локвите и изтласкваше всеки изпречил се на пътя му. Провиснал сопол се люлееше от калния му нос, косата му беше напластена с мръсотия. Той оставяше зад себе си неприятен лъх воня.

-- Открих те -- отекна гласът на мръсния човек, който вероятно се беше хранил с мърша на закуска. -- Няма да избягаш, дай ми го, искам го! -- Започна да издава неистови звуци, грухтеше като свиня, очите му трептяха нервно.

Неговият ход се превърна в див тръс. Той се гърчеше и крещеше. Ужасени, хората се разбягваха от него. Чу се звук, наподобяващ приглушен удар на огромна камбана. Уличният стълб се поклащаше от енергичното катерене на лудия мъж. Отдолу се насъбра тълпа зяпачи, които следяха недоумяващо неговите действия Лудият се изкачи горе и яростно се опитваше да премахне предпазната рамка на осветлението. Чу се трясък на стъкло. Човекът горе отново раздвижи гласовите си струни, откъдето се откъснаха ужасни звуци.

-- Знам че си тук, дай ми го, искам го сега! -- От отсрещната страна нещо се гърчеше и съскаше. Мъжът стискаше с всички сили изскубнатия кабел, от който хвърчаха синьо-бели искри. — Искам го, искам го… — Оголеният край на фъщящата жица лека полека влизаше в устата му. Нагретите му докрай бузи се пръснаха, от мехурите по лицето му рукна гной. На мястото на едното око остана дупка, другото се поду и отдели бавно от черепа. Ръцете още стискаха жиците, които се гърчеха в димящия му стомах. Мръсният човек се пръсна, разхвърляйки наоколо разпрани черва. Кръв обля хората стоящи отдолу. Нажеженият кабел престана да фъщи. В тъмнината настъпи хаос. Деца, жени и мъже се блъскаха безумно в падналия грозен мрак, напоен с тежка воня.