July 29, 1998

Когато мухата пропадаше ли пропадаше, надолу в черното пространство, обзета от смътни спомени за страдалческите си дни и виждаща невзрачната си, смачкана душа как се изпарява в нищетата, се случи чудо. Тя отново полетя нагоре, запърха с крилцата си и видя колко е хубав света и колко е далечно това, за което си мислеше.

Данчо и Цветанка се гавреха над бедната мушичка, като първо я давеха в тоалетната чиния, а след това се опитваха да я съживят със сол и пепел. Те бяха млади експериментатори, които сега постигаха своите мечти.

Далече напред се откриваше хоризонта, който предвещаваше добра почивка и отмора от всички неприятности, които се бяха насъбрали на нещастното ципокрило. Направи весел пирует и излетя в пурпурната синева На петия пирует и се зави свят и тя реши да престане, защото и това и стигаше.

Данчо не усети как мухата изхвърча внезапно с пет поредни завъртания през прозореца и наум напсува Цецка, която го беше оставила отворен. Тя беше отишла да купи сладолед, за да зарадва Данчо, който ни най-малко не подозираше за тази весела изненада.

В хубавият зимен, слънчев ден един млад автор седеше на своята мощна машина и сътворяваше съдбите на своите герои. Гледаше в непроницаемия монитор и виждаше странни неща. Буквите се размазваха върху лицето му, радиацията поглъщаше мислите му, появяваше се едно момиче, което му беше много познато, едно момче, което му беше още по-познато. Оптимизираше вариантите, мухи забръмчаха наоколо, пръстите му се сраснаха с клавиатурата и той се почувства Бог на своите измислици.

Мухата замухяса нанякъде, Данчо и Цветанка дооблизваха остатъка от сладоледа, а автора, който се почувства, като Бог на своите измислици, го измисли някой друг. Този някой размаза една муха някъде, след което момче и момиче я съживиха, за да напишат история на съдбите им, защото...