July 19, 1994

1

-- Две бири -- каза момчето с дългата руса коса. Бях започнала да наблюдавам движенията му. Взе бирите и ги остави на масата, където седяха неговите приятели и аз със сестра ми. Отпи глътка и започна да оглежда компанията. Погледите ни се срещнаха. Той беше, някак смутен. В продължение на час не разбрах защо не отвръща на моето предизвикателство.

2

Със сестра ми и нейното гадже, което беше от компанията на дългокосото момче, отидохме да гледаме как щели да се катерят с въже на някакви скали. Беше ми интересно да видя това.

Той, момчето с дългата руса коса, се появи отново. Беше се преоблякъл. Чудех се, ако го видя в гръб, дали ще го позная. Отново вперих поглед към него. Той все така отбягваше смутено моите очи и се правеше, че обсъжда нещо с приятеля си. Не изглеждаше, че има достатъчно сили да изкачи онази скала, по която вече бяха пуснали въжето. Аз самата изтръпвах като я погледнех.

И все пак усещах нещо в странния му поглед. Не бях сигурна дали ме харесва. Не ми приличаше на сваляч, и следващия път, когато погледите ни се засякоха, се усмихнах приканващо и му подвикнах:

-- Ще се катериш ли -- не ме чу и дойде по-близо до мен. Повторих.

-- Да, за втори път -- отговори, и леко се изчерви, което все пак, издаваше, че му е приятно да си говори с мен.

Разбрах, че се казва Иван. Не издаваше никакви признаци, че желае по-близък контакт с мен. Говореше някакви тъпотии, сякаш не можеше да измисли друго, дори не ме попита за името.

3

Отидох да хапна нещо и след това се върнах при скалите, където продължаваха да се катерят. Иван се беше изкачил горе на скалата. Махна ми и се приготви да слиза.

Когато слезе, очаквах да дойде при мен. След малко и това стана. Държеше се странно, навиваше ме да ходим горе в планината с неговата дружина. Да сме палили огън и какви ли не подобни глупости.

-- Добре, вече се налага да те моля -- каза. Това беше първото изречение, в което се усещаше, че може би, има някакви намерения спрямо мен.

-- Убеди ме -- отвърнах, след което изминах десетина метра и напълно се отказах.

-- Тогава ще се видим долу -- каза отчаяно.

Помислих си -- все ми е едно.